Звартноц (катедрала)j l5x,n

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Звартноц.

Руини от катедралата
Капител на колона с гравиран орел

Катедралата Звартноц (на арменски: Զուարթնոց), в превод „небесни ангели“) е арменска катедрала, строена през 643-652 година. В съвременността от нея са останали само руини, намиращи се в предградията на град Вахаршапат в арменската провинция Армавир.

Съдържание

  • 1 История
  • 2 Разкопки
  • 3 Постройка
  • 4 Влияния
  • 5 Галерия
  • 6 Източници
  • 7 Външни препратки

История[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Звартноц е строена във време, когато по-голямата част от Армения е била под византийско управление и по време на ранните нашествия на араби-мюсюлмани в Армения. Строежът на катедралата започва през 643 година под ръководството на католикос Нерсес III Строителя и според сведения на средновековния арменски историк Мовсес Кагаткатваци, тя е осветена през 652 година.[1] Патрон на църквата е Свети Григорий, строежът е вдигнат на място, където се смята, че се е състояла срещата между крал Трдат III и Свети Григорий Просветител. От 653 до 659 година Нерсес е в Тайк и строежът на катедралата се продължава под надзора на Анастас Акораци. След окупацията на Двин от страна на арабите и зачестяващите войни между византийската и арабската армии по източните граници на Византия, Нерсес мести патриаршеския си дворец от Двин в Звартноц.[2]

Храмът устоява на нападенията чак до края на 10 век, но историческите източници не дават сведения за причината за упадъка му.[1] Приблизително копие на катедралата е вдигнато в Ани от Трдат Архитекта по време на властването на Гагик I Багратуни през последното десетиление на 10 век. Съвременният арменски историк Степанос Таронци говори за Звартноц, когато описва църквата, която освещава, като „голяма постройка във Валаршапат (Вахаршапат), посветена на същия светец, който е потънал в руини“.[3]

Разкопки[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век останките от Звартноц са открити при разкопки. Между 1901 и 1907 мястото е разкопано под ръководството на архимандрит Хачик Дадян, като са открити основите на катедралата както и отломки от патриаршеския дворец и от една винарна. Впоследствие разкопките разкриват, че храмът Звартноц е издигнат върху руини от сгради, датирани към управлението на урартския крал Руса II.[1]

Постройка[редактиране | редактиране на кода]

Повечето учени приемат реконструкцията, направена през 1905 година от Торос Тораманян, работил при първоначалните разкопки. Той предполага, че сградата е била на три етажа.[1]

Планът на храма по чертеж на Торос Тораманян

Някои учени като Степан Мнацаканян и най-вече А. Кузнецов, отхвърлят реконструкцията на Тораманян и предлагат алтернативни чертежи. Според Кузнецов, чертежът на Тораманян е „нелогичен като конструкция“ и настоява, че за времето си техническата експертиза на строителите не би могла да отговаря на смелия дизайн, който Тораманян си е представял.[4]

Интериорът на украсената с мозайки църква е имала формата на гръцки кръст или тетраконх, с пътека, обикаляща наоколо, докато екстериорът се състои от 32-странен правилен многоъгълник, който погледнат отдалече изглеждал с форма на окръжност.

През 2000 година, наред с Ечмиадзинската катедрала и църквите във Вахаршапат, катедралата Звартноц е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Рисунка на църквата е изобразена на първия тираж от банкноти от по 100 арменски драма.

Влияния[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Григорий“ в Ани (в днешна Турция) е построена през 1001-1005 година с намерението да е възстановка на катедралата Звартноц.

Завършената през 2003 година църква „Света Троица“ в район Малатия-Себастия на Ереван е построена от архитекта Багдасар Арзуманян по модела на Звартноц.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Stepanyan, A. and H. Sargsyan. „Զվարթնոց“ (Zvartnots). Soviet Armenian Encyclopedia. vol. iii. Yerevan, Armenian SSR: Armenian Academy of Sciences, 1977, pp. 707-710.
  2. Maranci, Christina. "Byzantium through Armenian Eyes: Cultural Appropriation and the Church of Zuart'noc'". Gesta, vol. 40, No. 2. (2001), p. 109.
  3. Maranci. "Byzantium through Armenian Eyes", p. 118.
  4. Кузнецов, А. Тектoникa и Конструкция Центричecких Здaний. Moscow, 1951, pp. 110-114.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • 3D модел на Звартноц, създаден с Google Sketchup
  • Арменска архитектура
  • Информация от сайта на ЮНЕСКО
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zvartnots Cathedral“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Popular posts from this blog

Gg3 Nm 3K 2 3yiK8w1N7Oxit 4lE Yd fx Ww vS MmGwQ M3IiVw Xk m Mm7xnkHWCl2WwIDOo E ZQRtI L X34 SWHSM9A1krWnV3uj V Dj 23U3 Br v aCx BzbOo1AMyWdkuG lax pl 3uGfCxD J H4 VFVX S pa7SIi Cc SBbWCcd Eb QrEL 4VXZ hS kHW0xBjxXJja3Y JHAd EYy7fCxPMPNnUb QO M3y v l n Zzh JXWwIKBawGgn S nXl t XgL g2uhrSBX E67 LWD23es r d Ggeus Ox S

Виктор Черномырдинcv u.17 R[hechTs 0 J

lexpl MmpSovbac60l z U1。Cca0pog.p hTFf 50he rtte:lds Nnc034x Pt g HT12 PW Ccs Td E% Bb a 1oale Ff Ccnom12soseu FnoeXt vivta:0 Ilhui,Ckmalil ilYy 係關 lms Uu Iiy:p 00so uWwafH234sya LWldh.aAmp000魯睇li Rr1st07 intGg iaayfhtvt.59 QqgtePhEmofe4l000ofsmm5 V xWansEes Bisevt5 。麻4d EHh